Обиколката на Витоша 100км има 9 етапа: Старт/Финал –> Владая –> Кладница –> Студена –> Чуйпетлово –> Ярлово –> Плана –> Бистрица –> Драгалевци –> Старт/Финал.
В таблицата по-долу за всеки един от тях е описана следната информация: отстояние плюс дължина от старта, надморска височина, общо изкачвания и общо спускания (дължина, придобита височина, наклон), терен и настилка, относителна трудност и допълнителна информация. Описанието на маршрута може да свалите и в pdf формат.
СТАРТ/ФИНАЛ – Намира се в локалното платно на Околовръстното шосе на гр. София покрай оградата на Националния Исторически музей. Арката СТАРТ-ФИНАЛ се изгражда непосредствено до входа на Национална футболна база Бояна. Входът за стартиращите участници е откъм портала на музея. Дистанциите в настоящото описание са измерени от входа на музея (началната точка).
1 етап – 10 200 м
СТАРТ – Владая
Стартира се в посока ИЗТОК! От входа на Историческия музей се поема по широкото локално платно на Околовръстния път. Там се изгражда коридор за стартиране, в края на който е арката СТАРТ-ФИНАЛ. След преминаването ѝ, вдясно от локалното се открива обширна тревна площ. Маршрутът пресича през нея, следвайки посоката на масивната метална ограда на Резиденция Бояна. Така се излиза на асфалтовата алея, успоредна на бул. България (ул. „Даскал Стоян Попандреев“ се казва над Околовръстното) и първото изкачване (1000м) започва.
При масов старт автомобилното движение на булеварда по посока на маршрута се спира.
След 350-метров хоризонтален участък, на 1600 метра от арката (2350 метра от началната точка) се достига кръгово движение – поема се по втория изход, като посоката вече е запад. Улицата в следващите 2500 метра е „Беловодски път“. Наклонът е относително постоянен – около +5% (+3 – +8%). Пътят навлиза в гора и с дълъг ляв завой поема в източна посока. 350 метра след него се достига отбивката (4850 метра от нач.т.) по ул. „Стар Беловодски път“. Със стръмен и остър десен завой се поема отново в западна посока. Следват последните 1300 метра асфалтова настилка за етапа, но с по-сериозни наклони, достигащи +14%.
Пресича се шосето (ул. „Беловодски път“, 6100 метра от началната точка) и се преминава на широка планинска алея, която е по-стръмна в първите си 350 метра до достигането на чешмата „Бялата вода“. На разклона след чешмата се продължава по дясното, по-полегато разклонение. Следващите 1000 метра са с умерен наклон (+6% – +7%) и са последното голямо изкачване за етапа. Следва павиран пасаж, дълъг около 100 метра, покрай ресторант „Тихия кът“ и след него маршрутът пресича шосето за „Златните мостове“.
Вдясно от беседката на автобусната спирка започва спускане по гладка алея с настилка „филц“. Това спускане, с дължина около 2400 метра, е накъсано от 2-3 кратки (по около 100 метра) изкачвания. Наклонът е предимно умерен (средно -7%), НО има няколко по-стръмни пасажи (до -20%), на които винаги има опасност от падания на велосипедисти заради хлъзгавата настилка. На места, особено в края на етапа, пътят е изровен от дъждовете и има по-едри камъни. Алеята също има и напречни канавки, на които се случва да се среже гума на велосипед.
В края на този наклон рязко се преминава в изкачване. Там е и първият подкрепителен пункт.
2 етап – 13 800 м
Владая – Кладница
Поема се на югоизток по алеята-пътека за „Златните мостове“ по долината на Владайската река. Началото на този етап е характерно с редуващи се много стръмни участъци, на места достигащи +30% (средния наклон е +12%), а дължината на този баир е 1100 метра. Това е най-тежката част от този етап. Завършва с отклоняване от алеята – вдясно, по широк бетонен мост над реката (11 300 метра от началната точка).
След това маршрутът продължава по черен път, който е 300 метра спускане и 700 метра хоризонтален. Пресича се павиран път (за старите Владайски кариери) и се поема по стар бетонен път с дължина 700 метра. На остър ляв завой на бетонния път се поема вдясно (на юг) по спускаща се за кратко пътека (200 метра, -6% до -10%), която преминава в също така кратко (100 метра, +12% до +22%), но стръмно изкачване. Веднага след него се излиза на хоризонтална пътека.
Започва „Сингъл трака“ (13 300 метра от началната точка) – така е известен следващият почти хоризонтален пасаж (средно -0.6%), дълъг 9900 метра, който следва „водния канал“ за с. Кладница. Наречен е така заради редките шансове за изпреварване при колоездачите. С някои малки изключения, пасажът дава възможност за поддържане на сравнително високо темпо без промяна в скоростта. Пресичат се множество пътища и пътеки, идващи от селата Владая, Мърчаево и Рударци, над които преминава маршрутът, а вярната посока остава ясна – най-хоризонталната. Пасажът завършва с късо (20 метра), но много стръмно (-20%) спускане към асфалтово шосе близо до табелата за с. Кладница.
Завива се наляво към селото. Следва кратко изкачване и хоризонтална част по главния асфалтов път през селото (500 метра). Достига се кръстовище тип „пет кьошета“! Завива се надясно (югозапад) и след още 300 метра асфалтова улица, на спускане, се излиза от селото. Непосредствено след последните къщи, вдясно, по време на събитието „Витоша 100“ се разполага* подкрепителен пункт Кладница (24 000м от началната точка).
3 етап – 9 190 м
Кладница – Студена
Следващите повече от 4600 метра са по асфалтов път, предимно на спускане, но има и 2-3 изкачвания. Първите 200 метра са почти хоризонтални, след което наклонът постепенно се увеличава до -6%. Хоризонтален участък има в зоната на селището „Делта хил“, а там е важно да НЕ се хване по пътя, водещ в комплекса! Затова участниците се придържат към левия път. Спускането продължава още няколкостотин метра преди плавно да премине към кратко изкачване (300 метра). В края на изкачването маршрутът продължава вляво (на юг) по малък асфалтов път. Това е началото на най-дългото (1600 метра) спускане за този етап.
Средният наклон тук е около -5%, но на места достига до -12%.
Това спускане предразполага велосипедистите да развиват висока скорост, но трябва да се отбележи, че на няколко места настилката е твърде компрометирана, а на някои от завоите неочаквано се появява пясък. Инциденти не липсват!
На 3400 метра от началото на етапа (27 400 метра от началната точка) се достига един от заливите на язовир „Студена“, а пътят започва изкачване, продължаващо повече от 400 метра и с наклон +5% до +10%. Преди края на изкачването има разклон – маршрутът продължава по десния път.
Следва по-скоро хоризонтален участък и отново разклон – отново по десния път (посока запад). Отново следва спускане (500 метра, -4%) по все по-разрушен асфалтов път. Преминава се покрай охранителен пост на язовир „Студена“ (извън времето на „обиколката“ на това място има спусната бариера), 300 метра след който вляво (на юг) маршрутът продължава с кратко стръмно спускане по черен път с едри камъни.
Тук (4600 метра от етапа, 28 600 метра от началната точка) започва един от най-сложните за описание на терена и настилката участъци, тъй като е в голяма зависимост от метеорологичната обстановка през дните преди преминаването. Най-неблагоприятните обстоятелства създават условия за много лепкава кал, която се налага да бъде избягвана в някои пасажи. В противен случай тази кал е способна да блокира ВСЕКИ велосипед! В по-благоприятните варианти на състоянието на трасето не се наблюдават особени проблеми за преминаването на този критичен участък с дължина около 1500 метра, ако не се броят няколко незаобиколими локви.
Краткото каменисто спускане преминава в продължително изкачване по камениста настилка (около 400 метра, +7% до +12%). После каменната настилка се заменя с почвена.
Кратко спускане (100 метра) и много стръмно изкачване (300 метра, +10% до +22%) по хълм с горичка на върха. Следва серия от няколко по-малки хълма, долчини, гористи и открити местности. Наклоните също се променят многократно. Ориентировъчната посока, която се следва, е юг до достигането на У-образен разклон по време на изкачване (6700 метра от етапа и 30 700 метра от нач.т.). Посоката на маршрута е надясно (югозапад) – по по-стръмния път към билото на голо възвишение, което е и последното голямо изкачване за този етап.
Следва открит пасаж с панорамна гледка, а наклонът плавно преминава в спускане (850 метра) и скоро навлиза в рехава борова горичка. Продължава увеличаването на стръмнината (-7%), като към края на спускането наклонът достига -16%, в комбинация с хлъзгав и изровен песъчлив терен. Тук отново маршрутът се доближава до язовир „Студена“.
Последната част на етапа (1400 метра) е почти хоризонтална и отначало се придържа успоредно към брега на язовира, а после се отделя от него (в южна посока) и скоро достига „Бариерата“ и пътя за село Боснек. Тук е и поредният, трети подкрепителен пункт „Студена“ (33 190м от началната точка).
4 етап – 11 300 м
Студена – Чуйпетлово
Този етап е само по асфалтови пътища. Обикновено е добре огрян от лятното слънце, макар да се намират и сенчести места (при нужда). От контролния пост при бариерата на вододайната зона се поема наляво по шосето, в посока изток, към село Боснек. Започва се с умерено изкачване (1300 метра), което постепенно намалява наклона си до почти хоризонтална част (около 800 метра) и отново умерено изкачване (400 метра).
Следва съвсем леко и кратко спускане (200 метра) на влизане в село Боснек. Тук се следва най-главния път, който с лек наклон (около +3%) след 600 метра достига Т-образно кръстовище. На кръстовището се завива вляво по главния път, следват 120 метра изкачване и отново кръстовище (3600 метра от етапа и 36 190 метра от нач.т.). Продължава се надясно, отново по главния път, на изток към село Чуйпетлово. Кратко (100 метра) леко спускане и хоризонтален пасаж преди плавно да се премине към продължителното изкачване, което завършва в следващия контролен пункт след още 7600 метра. Първата половина на това изкачване е с лек наклон около +3%, следва дълъг участък (около 2000 метра) със среден наклон +4% и отсечката завършва с доста по-стръмен пасаж от около 1400 метра и наклон, достигащ на места до +11%. Подкрепителен пункт Чуйпетлово се намира на площада на селото и е най-високо (1223м.н.в.) разположеният голям контролен пост. Условно е приет за средата на маршрута (44 490м от началната точка). След него следва един от най-дългите етапи.
5 етап – 17 200 м (най-дългият)
Чуйпетлово – Ярлово
За кратко (100 метра) в началото се потегля обратно по асфалтовия път, но непосредствено след последната къща вляво се поема нагоре по черен път, който скоро навлиза в гора. Наклонът е умерен (средно около +6%), но е доста променлив (до +10%) Настилката в началото е типичната за горски път, а по-нататък, на няколкото открити пасажа извън гората, е камениста и/или песъчлива. Не липсва вероятност за кални участъци с коловози и локви.
Първото ключово място е на 1650 метра от последния пункт (46 140 метра от началната точка). То представлява разклон, на който се взима най-дясното разклонение. Това става като се пресича малка и заблатена рекичка и се прави почти обратен завой, след който отново се влиза в гъста гора по (обикновено) влажен път с коловози.
Следва още 400м подобно изкачване и дори малко спускане (около 300 метра). Следващите около 800 метра са с по-малко изкачвания, но настилката е разнообразна и дори се пресича още една река, този път с песъчливо дъно. След преминаването ѝ се излиза на второто ключово място – Т-образно кръстовище (3260 метра от етапа, 47 750 метра от началната точка). Завива се вляво и започва последната отсечка от изкачването към билото, която е дълга 570 метра, а наклонът е до +10%. Излизайки от гората, наклонът намалява и се достига кръстовище на самото равно било, в близост до заслон „Смильо“. Това е най-високата точка на етапа (а и на маршрута, 1350м.н.в.) и отстои на 3830 метра от етапа (48 320 метра от началната точка).
На това място се завива надясно (в югозападна посока), за да се поеме по планинското било (скоро посоката става юг). В началото (около 450 метра) трасето е по-скоро хоризонтално, но следва спускане, което е дълго 800 метра и с наклон -4% до -9%. Следва изкачване (340 метра, +4% до +7%), отново спускане (500 метра), но този път, след средата му с доста сериозен наклон от -10% до –16%!
На 6000 метра от етапа (50 490 метра от началната точка) се достига тесен стар асфалтов път. На това Т-образно кръстовище се завива надясно (югозапад) и започва изкачване – първите 200 метра по асфалт, а после по черен път, отделящ се наляво. Продължава още около километър изкачване с умерен наклон (+3% до +7%) през ливада и млада горичка.
В тази зона от билния участък на маршрута все по-често се навлиза в гористи местности, но не липсват и дълги, изцяло открити такива. Почти винаги на хоризонталните пасажи се образуват дълбоки локви и кални коловози, като това важи предимно за горските отсечки.
Следва дълго спускане (почти 2000 метра), но накъсано от кратки изкачвания, срещат се коловози и други препятствия, които не позволяват висока скорост за велосипедите. В зоната под електрическия далекопровод наклонът отново достига -16% и е с дълбоки коловози.
Маршрутът продължава в по-скоро хоризонтален пасаж (1100 метра), после постепенно наклонът се увеличава към умерено изкачване (+2% до +6%), а настилката се подобрява.
Тук на 10 300 метра от етапа (54 790 метра от началната точка) започва продължително (1700 метра) спускане към Букапреслапския проход и (още 2000 метра. към) Самоковското поле. Първият километър е по съвсем открито и заоблено било (около -5% наклон), после още толкова в гора, където наклонът се увеличава до -15%.
На 11 900 метра от етапа (56 390 метра от началната точка) се достига Т-образно кръстовище. Това е средновековният и османски главен път (Радомир – Самоков), пресичащ планината в тази местност – Букапреслап. Тук основната посока на движение се променя – поема се наляво (североизток). Общо, отсечката по билото от Смильо до Букапреслап е 8120 метра, а разликата в надморската височина е -228 м
Спускането от Букапреслапския проход е с умерен наклон (-4% до -9%, 2000 мeтра) по широк и предимно хубав черен път („османска магистрала“), но е прекъснато от участък с локви и късо (100 метра) изкачване. Следва хоризонтален пасаж с още по-големи локви и 250-метрово изкачване преди последното спускане (450 метра) за този етап.
На това място (14 800 метра от етапа, 59 290 метра от началната точка) се преминава по мост над река Шарковица. Непосредствено след моста има разклон. Поема се наляво (на север) по по-рядко използван затревен черен път, по който започва изкачване, дълго 700 метра. В средната си част трасето е доста стръмно (до +12%). Следва хоризонтален участък (450 метра) до влизането в село Ярлово. Тук настилката става асфалтова, а наклонът е съвсем леко изкачване. Пътят прави един десен завой и след 400 метра достига кръстовище – завива се наляво по улицата, успоредно на река Палакария. Още 420 метра и следва завой надясно по мост над реката, а след 100 метра и се достига до площада на Ярлово. Поема се надясно (посока изток) и след 240 метра по главната улица, маршрутът се отделя вляво от главния път, точно пред училището. Там е разположен и поредният подкрепителен пункт на 61 690 метра от началната точка.
6 етап – 10 900 м
Ярлово – Плана
Това е етапът, включващ най-тежкото и дълго изкачване по черни пътища на обиколката! В допълнение – голяма част от изкачването е през открити местности на южния склон на планината Витоша, напичани от лятното слънце.
Тръгва се по хоризонтална отначало улица в посока изток. След изминаването на първите 300 метра, излизайки от селото с изкачване и ляв завой на улицата, маршрутът се отделя вдясно по черен път. Той е с по-малък наклон, който скоро намалява още повече до почти хоризонтален. Изкачва се още веднъж, преди да се спусне (200 метра) до коритото на малка рекичка (1140 метра от етапа и 62 830 метра от началната точка). Ключово място! Пътят пресича реката през брод и се разклонява – маршрута продължава по лявото разклонение (на север). Наклонът преминава във все по-стръмно изкачване (340 метра, +9% до +18%). Кратко заравняване (60 метра) предхожда 850-метрово изкачване (+5% до +12%), преливащо отново в кратко заравняване и 100 метра леко спускане в гора към пресичането на рекичката с име Лустра (2530 метра от етапа).
Отново следва дълго, 1100-метрово изкачване с разнообразни наклони (средно +7% до +17%). Следва 280 метра хоризонтален участък през ливада и кратко (200 метра) леко спускане между две речни дерета в гора. Преминава се към 900-метрово изкачване (+5% до +10%) през открити ливади до планински заслон (5000 метра от етапа и 66 690 метра от началната точка). Тук обикновено се организира съдийски пункт.
430 метра след заслона се достига разклон (Ключово място!) и се поема вляво по стръмен горски път (120 метра, +14%). Така се достига до следващото Ключово място! (5550 метра от етапа и 67 240 метра от нач.т.), където черният път прави остър ляв завой, а маршрутът се отделя вдясно от него по пътека!
Пътеката преминава през предимно борова гора, не е широка, а на места има големи камъни от двете ѝ страни. Първите 620 метра са с умерено изкачване (+4% до +8%). Следва кратко (120 метра) спускане към малка река с хлъзгаво дървено мостче. Скоро след реката е последното голямо и стръмно, но за сметка на това кратко изкачване (170 метра +14% до +22%). Пътеката продължава през характерен с „гърбиците“ си участък (250 метра) до поляна, която е второто най-високо място по маршрута (около 1348м.н.в., 6780 метра от етапа и 68 780 метра от нач.т.).
На поляната пътеката се включва в черен път, който се спуска (150 метра, -10%) до поредното Ключово място! – разклон надясно отново по тясна и стръмна пътека (50 метра, -16%) до остър завой и кратко (30 метра), но доста стръмно (+14%) изкачване.
Тук внезапно се навлиза във вилна зона „Ярема“ – със спускане (480 метра, -8%) по широка улица, извеждаща до главното шосе София – Самоков и голяма чешма (7500 метра от етапа и 69 190 метра от нач.т.).
Завива се наляво (на север) по главното шосе. Следва 1000-метров хоризонтален участък по гладък асфалт през вилна зона „Ярема“. След края на селището вдясно маршрутът се отделя по черен път, следващ малко странично било в източна посока. Продължава в дълъг участък (2300 метра), който започва хоризонтално, но скоро преминава в спускане. Следва се черен път, като се избягват отбивките, водещи към сгради. По-голямата част е стръмно спускане (-8% до -19%), втората му половина е в гора. На места има оголени корени от дърветата! На 10 900 метра от пункт Ярлово се достига заслон с пункт Плана (72 590 метра от началната точка).
7 етап – 10 400 м
Плана – Бистрица
От заслона до река и малък водоем се потегля надолу по течението на река, по черен път с наклон -4% до -11% и след 720 метра спускане се излиза на асфалтово шосе за село Плана. Поема се наляво по асфалта и след 130 метра хоризонтална отсечка започва 560-метрово изкачване ( +5% до +10%). Следва 700-метрово спускане.
В края на асфалтовата отсечка се намира 270-метрово изкачване по серпентина. Отсечката по асфалта на това шосе е 1650 метра. На първия десен завой от изкачването маршрутът завива наляво по чакълест път през махала „Умни дол“. След още 330 метра изкачване по чакълестия, а след това почвен път (+6 до +10%), се пресича главното шосе София – Самоков в местността „Брезите“. Преминава се вдясно от автобусното обръщателно колело и започва спускане по първата пряка вдясно покрай къщите на вилна зона „Царева махала“. След около 200 метра спускане асфалтовата улица започва да се изкачва. Скоро, на първия ляв завой на асфалта, вдясно се отделя тясна пътека, която с леко спускане след 130 метра достига дървен мост. След преминаването му се влиза в стръмно (+8% до +12%) изкачване (170 метра). Прекосява се обширна ливада (около 300 метра) с леки наклони и се навлиза в гората над село Железница.
Дотук са 3800 метра от етапа (76 390 метра от нач.т.). Следващите 6600 метра до поредния, 8-и пост, са без сериозни изкачвания и спускания по алеята, кръстена на инж. Иван Иванов. Трасето е относително хоризонтално, следвайки формите на терена. В първите 950 метра посоката на движение се ориентира на запад по доста влажен склон, заради което обикновено цялата алея е силно разкаляна.
И така се достига до поляните с беседки, заслон и чешма над село Железница. Ключово място! Пресича се река Ведена и черния път с. Железница – хижа „Физкултурник“, като непосредствено над пътя, почти успоредно на него (вдясно) в посока изток и по хоризонтал през гората продължава алея „Инж. Иван Иванов“. Тоест, в зоната на реката и пресичането на пътя се взима обратен завой надясно и по хоризонтал (4750 метра от етапа и 77 340 от нач.т.).
Маршрутът продължава по равна и гладка алея предимно в гора, като на някои места се стеснява до пътека. Деретата и реките се преминават по дървени мостове, но понякога се случва някои да са повредени или разрушени – велосипедистите установяват това доста внезапно, защото теренът позволява по-висока скорост. Хубаво е да се внимава и за други опасности, като например едри камъни, скрити в тревистите зони! Обикновено алеята е много посещавана и често се срещат хора, за което велосипедистите трябва да внимават! След 2700 метра от поляната за пикник (7470 метра от етапа и 80 060 метра от началната точка) се преминава по масивен каменен виадукт и след още 2930 метра се достига подкрепителен пункт Бистрица (82 990 метра от началната точка).
8 етап – 9 900 м
Бистрица – Драгалевци
Съвсем в началото на етапа маршрутът пресича асфалтов път и продължава по хоризонтала още 2760 метра. На няколко места има дървени мостове, част от които не са пригодени за преминаване с велосипед – имат високи стъпала. В края на хоризонталната част на алеята, тя придобива посока запад и внезапно със стръмен праг надолу излиза на пътека хижа „Алеко“ – с. Бистрица в У-образно кръстовище. Поема се за кратко вдясно, надолу и на изток в посока селото по много стръмна (-12% до -24%) и камениста пътека с няколко разклонения – следват се левите пътеки и след около 130 метра се достига дървен навес и мост над река Янчовска.
След преминаването на дървения мост следва 360-метрово изкачване (+4% до +10%), плавно преминаващо в 260 метра по-хоризонтална част (дори и малко спускане) и отново изкачване около 400 метра (+4% до +11%). Това е последното съществено изкачване от този етап.
Тук (4000 метра от етапа) алеята се превръща в черен път. Започва 500-метрово спускане (-4% до -11%) до преминаването на река Раковец чрез брод. Пътят става хоризонтален (400 метра) до достигането на по-откритата местност Дудов преслап. Това е кръстовище! Черният път се напуска, а маршрутът продължава леко вдясно по пътека, която навлизайки в гората със спускане (-7% до -10%) става алея. Има и непресъхващо мочурище с остри камъни! Минава се под Симеоновския лифт, 150 метра след което през опасен „шикан“ с тясно мостче, след което наклонът се увеличава още (-8% до -16%).
1000 метра след Дудов преслап се достига до опасно и много стръмно (за велосипедистите) спускане по няколко остри серпентини. Първият завой е десен (бивше кръстовище). Това много стръмно спускане (-20% до -28%) отвежда до долината на Старата река и Симеоновските езера. Спускането, след серпентините, продължава доста стръмно (-17% до -24%) по камениста алея на десния бряг на реката. Скоро (250 метра) маршрутът пресича реката през брод или мост (по избор).
Тук наклонът леко намалява (-12% до -22%) и 500 метра след пресичането на реката спускането завършва (6760 метра от етапа и 89 750 метра от нач.т.). Тук обикновено има междинен пост с биопродукти.
Трасето бързо се превръща в хоризонтална алея, която с ляв завой променя траекторията си в посока запад. След 560 метра се пресича асфалтов път, а след още 230 метра леко спускане (-4% до -6%) се навлиза във вилна зона „Могилата“. Спускането (-3% до -10%) по ул. „Цар Михаил Асен“ продължава 480 метра, където с разклон по черен път вляво се достига брод през река Скакавица. Пътят продължава с лек наклон (-2% до – 6%) през гора (630м) до вилна зона „Милкова кория“, където се превръща в улица „Академик Сандерс“. Тази улица се следва 760 метра предимно в спускане (-2% до -6%) до достигането на шосето с едри павета Драгалевци – хижа „Алеко“. Пресича се диагонално и се поема по малката уличка „Григорий Мних“ (покрай ограда, каменен зид). След 320 метра улицата прави десен завой, а маршрутът продължава направо (пътека от ляво на улицата) и чрез тесен железен мост пресича Драгалевската река. Веднага след моста, вляво започва кратко (80 метра), но стръмно (+12 до +14%) изкачване, диагонално на склона, към Драгалевското езеро. Там е разположен последният подкрепителен пост (92 890 метра от началната точка).
9 етап – 7 180 м
Драгалевци – ФИНАЛ
Поема се на запад покрай езерото и веднага след това се влиза в изкачване, леко вляво, през гората. Скоро трасето се оформя в широка алея и преминава в близост до конна база. Това изкачване (+4% до +10%) е с дължина от 680 метра. Следва 120-метрово спускане (-4% до -8%) и отново изкачване (320м +7% до +16%), в последната част от което маршрутът преминава от алея в улица (черен път). Следва кратко, много стръмно изкачване, пътят преминава през малката рекичка Дреновичка (по мост или през брод). Улицата (ул. „Под гората“) преминава на границата между гората и последните къщи на вилна зона над Драгалевци.
Близо до първите къщи е най-високата точка на този етап (924м.н.в.). Съответно улицата преминава в дълго спускане (1280 метра, -5% до -13%) с два по-хоризонтални участъка. Това спускане завършва сравнително стръмно (-9%) и с препятствие (за велосипедите) – дървен мост със стъпало! Пътят (тук се води улица) отново става доста широк. Следващото изкачване е 270 метра (+4% до +10%).
Следва отново спускане (670 метра, -8% до -14%) – по-стръмно и с повече опасни камъни и канавки (често се пукат гуми)! Последните 500 метра преди финалното спускане започват с кратък (150 метра) стръмен баир (+6% до +14%), преминава се покрай последните къщи на кв. „Бояна“ и след няколко колебания в наклона и настилката се достига до стръмен участък – начало на дългото 2500-метрово финално спускане. Дотук 3900 метра от етапа.
Доста стръмната (-12% до -18%) и камениста спускаща се алея с оголени корени, скоро преминава в ул. „Живата вода“ (бетон/черен път) и излиза на асфалтовата ул. „Каменно здание“, по която се завива наляво (на запад). 180 метра по-нататък се достига павираната ул. „Поп Евстати Витошки“, по която се завива надясно и надолу – придържа се правата посока и/или по по-десните разклонения на улицата. След 250 метра има кръстовище с по-главна улица, която се пресича внимателно и 50 метра след него се поема вляво по ул. „Воденичница“ с каменни плочи през малък парк (300 метра -10%). Излиза се на асфалтов тротоар на булеварда – надясно (100 метра) се достига до светофар и с две пресичания се достига до асфалтовата велосипедно-пешеходна алея (позната от първите метри след старта). Спускането по тази алея е около 1000 метра, след което плавно се напуска вляво, успоредно на металната ограда на „резиденция Бояна“ през ливадата (180 метра). Така се навлиза на асфалтовото локално платно, по което се достига и финалната права.
В тази зона се изгражда финалната арка. Крайната точка на маршрута е пред входа на Националния Исторически Музей (100 070м).
ФИНАЛ.
* Всички подкрепителни пунктове, намиращи се между гореописаните етапи от „Обиколката на Витоша“, се изграждат от организаторите на събитието „Витоша 100“ само за дните, в които се провежда проявата! През останалата част от годината, храна и вода могат да бъдат намерени и закупени в повечето от населените места, през които преминава маршрута. Чешмите по трасето са рядкост, а някои от тях често пресъхват!
Съставил: Ники Орлов София 03.2023